Пловдивските пасажи и втория им живот
Осемнадесет покрити прохода в центъра на Пловдив са построени между 1926 и 1948 година. Днес седем от тях са затворени, четири работят, а останалите съществуват в някакво междинно състояние.
Пасажът е прост чертеж: два входа от две улици, покрив от стъкло и метал, магазини от двете страни. Идеята идва от Милано и Париж, стига до Пловдив през Виена и се задържа тук по-дълго, отколкото в повечето български градове — последният е завършен през 1948 година, когато мода вече няма.
Защо са работили
Търговският смисъл на пасажа е в това, че скъсява пътя. Ако проходът свързва две натоварени улици, през него минават хора, които така или иначе биха минали някъде — и магазините живеят от този поток, а не от това, че някой идва специално.
Пасажът работи, докато е пряк път. В мига, в който престане да бъде пряк път, той се превръща в коридор с витрини.
Точно това се случва на три от затворените проходи. Улицата от едната страна е станала пешеходна, потокът се е пренаредил и проходът е останал встрани от него. Магазините са издържали още няколко години и са затворили един по един.
Собствеността
Почти всички пасажи са в сгради със смесена собственост: партерът е частен и разделен между десетки собственици, покривът е обща част, а самият проход често няма ясен стопанин. Смяната на едно стъкло изисква решение на общо събрание, което рядко се събира. Затова покривите текат.
Какво е сработило
От четирите работещи прохода три имат едно общо нещо: един собственик държи повече от половината партер. Не е красиво като схема, но решава проблема с общото събрание — има кой да поръча ремонта и да разпредели сметката.
Четвъртият е изключение: там седем собственици са учредили сдружение през 2018 година и от три години поддържат покрива с годишна вноска. Отне им близо две години само да се разберат кой колко дължи.
Какво следва
Общината има програма за съфинансиране на фасади, в която пасажите формално попадат, но покривът на прохода не е фасада и всяко заявление досега е връщано. Промяната изисква едно изречение в наредбата. То не е написано.